Теориите и хипотезите трябва да бъдат само като една скица

„Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я!“. Всѣко нѣщо, което ни съблазнява, трѣбва да се отхвърли. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да се съблазнява отъ нищо. Онзи човѣкъ, който се съблазнява, той е своенравно дѣте; той е, споредъ мене, некултуренъ, простъ, невъзпитанъ човѣкъ; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква любовь; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква вѣра; той е човѣкътъ, у когото нѣма никаква надежда. Той е човѣкътъ, който се съблазнява отъ всичко. Слѣдователно, всѣка съблазънь трѣбва да се изхвърли. Отъ дѣ да се изхвърли? – Отъ нашия умъ. За да бѫде човѣкъ силенъ, не трѣбва да се съблазнява. До тогава, докато човѣкъ се съблазнява въ свѣта, той е слабъ, той не може да расте и да се развива. Всѣка съблазънь е велика спънка въ правилния развой на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Между всички съврѣменни учени хора виждаме да става една пертурбация. Едни доказватъ едно, други доказватъ друго. И тия хора се чудятъ, най-послѣ, какъ е възможно, всички наблюдаватъ нѣщата подъ микроскопъ, а едни виждатъ едни нѣща и ги доказватъ по единъ начинъ, други виждатъ други нѣща и ги доказватъ по другъ начинъ.
Сега, съврѣменниятъ ученъ свѣтъ разделилъ хората на два лагера. Еднитѣ казватъ, че въ природата има разумность, а други казватъ, че въ природата нѣма никаква разумность. Послѣднитѣ казватъ, че единственитѣ разумни сѫщества въ свѣта, това сме ние хората, които създаваме своитѣ теории. И споредъ това, всѣки, който живѣе съгласно тия учени теории, ще прокопса. Е хубаво, отъ толкова хиляди години хората живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора, прокопсаха ли? Нима египтянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийцитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса. И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна. Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си. Азъ мисля, че вие сте толкова благородни, нѣма да се обиждате отъ този силенъ изразъ; то не се отнася до васъ. То се отнася само до онѣзи, на които главитѣ сѫ пълни съ теории и хипотези. Азъ прѣдполагамъ, че вашитѣ глави не сѫ пълни съ теории и хипотези; слѣдователно, то не се отнася до васъ, нѣма защо да се обиждате.
Азъ искамъ да обясня факта, защо хората страдатъ. Въ съврѣменния свѣтъ всичкото нещастие седи все въ тѣзи теории и хипотези. И въ вѣруюто на хората има хипотези: хипотезата за Бога, хипотезата за Духа Божий, хипотезитѣ за човѣшкия умъ, за човѣшкото сърдце, за човѣшката душа, хипотезата за човѣшката кръвь, както и за самия човѣкъ. Всичко това е все хипотези. Е, кѫдѣ е този човѣкъ, я ми кажете! Ще кажете: ето този, когото виждаме, че ни говори, той е реалниятъ човѣкъ. Хубаво, утрѣ този човѣкъ се стопи като ледъ. Я ми кажете, дѣ ще намѣря този реалниятъ човѣкъ? Ние вѣрваме въ хората, но кога? Докато хората не сѫществуватъ, ние вѣрваме въ тѣхъ, но когато хората почнатъ да сѫществуватъ, ние не вѣрваме вече въ тѣхъ. Когато водата замръзне, ние казваме, че по нея може да се ходи, вѣрваме въ нея. Но утрѣ, когато ледътъ се стопи, казваме, че той е изчезналъ. Не, самата вода е минала въ ледъ, минала е отъ едно състояние въ друго – нищо повече. Течното състояние е естественото състояние на водата, а ледътъ, това е едно хипотетическо състояние на водата. Кога се е образувалъ ледътъ въ свѣта? – Когато земята е изгубила своята естествена топлина на полюситѣ си. Слѣдователно, отъ липсата на топлина по полюситѣ на земята се образувалъ леда. Единъ день, когато земята придобие тази си естествена топлина, ледътъ ще изчезне и нито поменъ нѣма да остане отъ него. Питамъ ви: тогава дѣ ще търсите този ледъ? – Ще го търсите въ водата. Водата считамъ като символъ на живота, защото животътъ се намира въ сѫщо такова състояние, въ каквото и водата. Думата „вода“ не е българска. Тя не може да се прѣведе. Отъ какво произлиза думата вода? Отъ „вади“ ли? Не, тя е една отъ много съдържателнитѣ думи, която не може да се прѣведе на български езикъ. На български езикъ нѣма такъв прѣводъ. Но, да оставимъ сега, откѫдѣ е произлѣзла думата вода, защото ще дойдем до хипотези, а тѣ сѫ опасни. Слѣдователно, разумниятъ животъ не трѣбва да допуща никаква хипотеза, никаква теория! Като казвамъ, че разумниятъ животъ не трѣбва да допуща хипотези и теории, не разбирамъ, че тѣ абсолютно не трѣбва да сѫществуватъ. Не, нека животътъ си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна. Всѣка една теория и хипотеза може да води къмъ извѣстна Истина, но това е само едно приготовление. Какви сѫ послѣднитѣ теории и хипотези за живота, ние можемъ да споримъ по тѣхъ. Каква е послѣдната теория и хипотеза за произхода на човѣка, как е произлѣзълъ той, за всичко това ученитѣ искатъ да ни убѣдятъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ една много малка клѣтка. Тогава слушайте, азъ ви доказвамъ, че всички слънца въ вселената сѫ произлѣзли отъ единъ микроскопически атомъ. Ще ми повѣрвате ли? Как така е дошло на ума на тази първична клѣтка да построи човѣка? Казватъ: е, това е едно съвпадение, едно съчетание на нѣщата. Не, това сѫ хипотези и съчетания на този ученъ човѣкъ. Други учени ще дойдатъ да ни доказватъ разумностьта на природата. Как ще я докажатъ? Тѣ я доказватъ съ редъ хипотези и теории. Ние трѣбва да прѣстанемъ да се занимаваме съ доказване на нѣщата. Ние влизаме въ една нова область. До сега вие сте учили изкуството да доказватѣ нѣщата и го знаете вече. Всѣка жена може да докаже на мѫжа си, че месото, което е купилъ той, не е хубаво. Какъ? – Като му го сготви безъ да го кълца. Той почва да го дъвче, но не може да се справи съ него. Тя му казва: нали ти казахъ, че това месо не е хубаво? И наистина, това месо може да бѫде отъ нѣкой 15 годишенъ волъ, или отъ нѣкоя стара свиня. Тя му казва: азъ нали ти казахъ, че трѣбваше да купишъ по-крѣхко месо. Мѫжътъ казва: е, азъ като бѣхъ при касапина, той ми доказваше, споредъ своитѣ теории, че този волъ е младъ. Пъкъ и азъ имамъ свои теории. Да, но ти като го ядеш сега, доказваш, че този волъ е старъ. Какъ доказвашъ това нѣщо? – Като го ядешъ и не можешъ да го сдъвчешъ хубаво. Какво заключение може да се извади отъ това доказателство? – Че старото месо мѫчно се дъвче, а младото месо лесно се дъвче. Какво доказахте изобщо съ това? – Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пъкъ сега азъ казвамъ: слушайте, дъвчете една крѣхка круша! Тя е всѣкога млада, никога не остарява. Въ крушитѣ има едно свойство, че тѣ никога не остаряватъ, тѣ всѣкога сѫ млади, все по на шесть мѣсеца. Азъ не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плодъ, който всѣкога е само по на 5–6–7 мѣсеца, повече не може да седи. Значи, крушата е всѣкога млада, тя не може да бѫде на повече отъ една година. Въ плодоветѣ вие всѣкога можете да бѫдете сигурни, тѣ не могатъ да бѫдатъ на повече отъ една година. А като кажемъ, че сѫ прѣсни, то значи, че сѫ само по на 1–2–3 мѣсеца.
Ако въ нашия разуменъ животъ влѣзатъ тия, до сега сѫществуващи, теории и хипотези, той ще бѫде старъ животъ – животъ на разрушени форми. Запримѣръ, азъ често съмъ засѣгалъ въпроса за частната собственость, но интересно е, какъ сѫ го разбрали нѣкои отъ моитѣ ученици. Запримѣръ, единъ отъ моитѣ ученици отива въ дома на нѣкой братъ, който има единъ чувалъ съ орѣхи, и започва самъ да си взима постоянно отъ тѣхъ. Яде си свободно отъ тѣхъ и казва: нѣма вече частна собственость! Ако нѣма частна собственость и ако ядешъ отъ този чувалъ, то и всички други трѣбва да ядатъ отъ него. Та това именно е частна собственость! Този ученикъ, като изключва частната собственость за другитѣ, самъ влиза въ частната собственость. Той, като обсебва чувала, признава частната собственость за себе си, а за другитѣ не я признава. Да не признавамъ частната собственость, азъ разбирамъ, като имамъ нѣщо за себе си, да дамъ и на другитѣ да ядатъ отъ него. Идея трѣбва да има човѣкъ при отхвърляне частната собственость отъ себе си! Щомъ той е привилегированъ, а за другитѣ не признава тази привилегия, това не е правилна философия вече. Слѣдователно, ако постѫпваме и разсѫждаваме по този начинъ, ние ще разпрѣдѣляме неправилно благата, които Богъ ни е далъ въ този свѣтъ. Тогава ще каже нѣкой: е, какъ трѣбва да се живѣе споредъ това учение? Всички ние трѣбва да живѣемъ разумно, споредъ както изискватъ тѣзи велики закони, чрѣзъ които животътъ е нареденъ. Въ този свѣтъ Богъ всичко е промислилъ заради насъ. Основнитѣ нѣща за живота сѫ промислени. Отъ какво се нуждае умътъ, това е промислено; отъ какво се нуждае сърдцето, това е промислено; отъ какво се нуждае тѣлото, всичко това е промислено. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да намѣри това, което е промислено заради него. Той ще употрѣби своя животъ тъй разумно, както постѫпва бащата на онзи младъ момъкъ и на онази млада мома, когато имъ порѫчва нови дрехи при нѣкой виденъ шивачъ или шивачка. Той ще даде една записка на дъщеря си и ще ѝ каже: ще отидешъ при еди-коя си шивачка да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ. Послѣ ще каже на сина си: ще отидешъ при еди-кой си шивачъ да си вземешъ дрехитѣ, които ти порѫчахъ. Това е благовъзпитанъ баща. Защо не остави той шивачката и шивачътъ да донесатъ дрехитѣ на сина и дъщерята дома имъ? Защото, ако шивачътъ и шивачката сами дойдатъ да донесатъ дрехитѣ, то освѣнъ че ще трѣбва да имъ се заплати за работата, но още трѣбва да имъ се заплати и труда, който ще направятъ, като ги донесатъ. Той казва: азъ не разполагамъ съ излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете. Синътъ и дъщерята ще кажатъ: колко е скѫперникъ нашиятъ баща! А вие? Да, вие сте отъ благороднитѣ! Щомъ баща ви е скѫперникъ, и вие сте скѫперникъ; щомъ баща ви е глупакъ и вие сте глупакъ. Нѣкой казва: баща ми е такъвъ-онакъвъ. Ами ти нали излѣзе отъ него? И сега нѣкой казва: свѣтътъ е много глупаво устроенъ. Щомъ свѣтътъ е глупаво устроенъ, и ти си първокласенъ глупакъ. Ако природата е глупава, и ти си глупавъ, нищо не ти вѣрвамъ. Безуменъ е свѣтътъ: казва нѣкой. Щомъ свѣтътъ е безуменъ, ти си два пѫти по-безуменъ. Така разсѫждаваме ние. Не, азъ съмъ ученъ. Добрѣ, покажи своята ученость! Какво си показалъ на свѣта? Написалъ си едно съчинение за нѣкой бръмбарь, за нѣкоя микроба. Какво показва микробата? Може ли хората да се ваксиниратъ така, че никога да не умиратъ? Днесъ дѣцата до извѣстна възрасть ги ваксиниратъ, но въпрѣки това все умиратъ. Ученитѣ искатъ да ни кажатъ, че намѣрили нѣкакъвъ серумъ, който като се впръсне въ кръвьта на дѣтето, то придобивало имунитетъ, приспособявало се къмъ тази болесть и не се заразявало отъ нея. Въпрѣки това, обаче, ние виждаме, какъ дѣцата умиратъ именно отъ тази болесть, срѣщу която има изнамѣренъ такъвъ серумъ. И сега, всѣки човѣкъ, който не ваксинира дѣтето си, той е извънъ границитѣ на науката, той се счита ретроградъ. Да, но това не е наука! Азъ бих желалъ, слѣдъ като турятъ инжекция на нѣкое дѣте, слѣдъ като го ваксиниратъ, да може да живѣе още приблизително 500 години. А сега, слѣдъ като направятъ една инжекция на това дѣте, слѣдъ 5 години умира. Това не е наука, това сѫ хипотези на лѣкуването, това сѫ теории на лѣкуването.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: